Концертът на Роджър Уотърс. Човек с розова риза и бели кожени мокасини се е настанил удобно на добри седалки заедно с нагласена девойка. Не изглеждат съвсем на място, но все пак всеки си има право на стил.
По-късно двама, не толкова нагласени, младежи идват с билети за съответните места. Розовият казва: „това да не ви е балет, местата не важат, след малко почва концерта, не мога сега да търся къде да седна.“ След няколко минути разправия, розовият продължава да е непоколебим, че няма да си тръгне и е в правото си. Намесват се хора наоколо, след малко всички му викат: „Тръгвай си!“ Той стои. След още 20 мин разправия най-после си тръгва!
Колко души и колко дълго трябва да ти казват, че не си прав и че трябва да си ходиш, за да го направиш? Колко безумни аргумента може да извадиш, че всъщност трябва да останеш? И колко по-достойно и нормално щеше да е просто да кажеш: извинете! И да си тръгнеш?
Mother shall I trust the government? Оставка! #дансwithme
Кога ли ще минат тези 20 мин за България?