Татко

Човекът, който ме научи какво е боса нова, кои са Майсторът и Маргарита, как с колело може да отидеш навсякъде, как нощите в Созопол се помнят цял живот, как всяко удоволствие се заплаща, но това не трябва да ни спира да се радваме на живота.

Касетка със запис на музикално предаване отпреди 20 години. Баща ми “се разказва” в Radio France International. Части от разказа са безвъзвратно загубени. Записала съм мои си неща отгоре. Но добрият му глас, финото му чувство за хумор, интелигентната музика, която е избрал и нестихващият му оптимизъм и любов към живота са още тук. На един play разстояние. Пускам касетката, превъртам до “Ne me quitte pas” и знам, че макар да не е тук, татко не ме е напуснал.


Има един откъс от “Човек на име Уве” на Бакман. Разказва как таткото на Уве го заразява с примера си за честност, благородство и любов. Завършва с думите: “.. в този ден Уве реши да прилича колкото е възможно повече на баща си.” 

Случи се да го прочета точно покрай рождената дата на татко. Напомни ми още веднъж за неговите уроци за честността, благородството и любовта. И аз бих искала да приличам колкото е възможно повече на баща си. 


В Мюнхен е -7, всичко е заснежено и заледено, но хората си карат колела на поразия. Това ми напомни, че и татко беше запален градски колоездач. Нито дъжд, нито сняг го спираха да ходи на работа с колелото. Такива “луди” нямаше много по това време и по тези географски ширини. Но това, че живееше в комунистическа, затворена България не можеше да спре свободния му дух. 6 години откак този дух ни напусна, но все така живее в нас. <3

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.