Започнах да карам ски, защото много го харесвах! Не карането, а момчето, което беше влюбено в карането. Е, очевидно не бяхме един за друг. Ските не станаха моята голяма страст, нито пък аз станах неговата.
Друг град, друго момче, друга година. Отидохме да караме на езерата. Имаше метри пресен сняг. Яко ли беше карането? Не знам… Обаче нощите бяха нереални: недокоснат, бял сняг свети – чак ти е страшно, че оставяш първата следа.
Друга държава, моето момче, тази година. Яко ли беше карането? Питайте него. Обаче заведението беше нереално: саксофон на живо, сняг, греяно вино, слънце, греещи хора.
