Днес ми е много тъжно. Един изключителен, почтен, интелигентен и свестен човек го няма вече. Ужасна загуба за обществото ни. Напомни ми отново за моята лична загуба на друг изключителен, почтен, интелигентен и свестен човек. Тъжно ми е, защото заради рака, в живота ми ги няма вече много неща, които обичах. Тъжно ми е също, защото аз не съм толкова изключителна, интелигентна и свестна и не мога да помогна дори на най-близките си хора с болките им, а какво остава за обществото.
Но утре се надявам да е друг ден, в който ще се зарадвам отново, че съм жива, че съм с човек, минал и през огъня заедно с мен, че мога да отида където искам и да правя каквото искам. И може би пак ще намеря сили да съм полезна за някого, защото май само това има смисъл.
