Ритуали на порастването

Летен лагер на морето, 6-ти клас.

Още преди да започне всичко, трябваше да премина през почти невъзможно препятствие — дългата ми коса да остане без нито едно яйце от въшка. За подстригване, разбира се, и дума не можеше да става. 

Част от момичетата бяха с крачка напред още преди лагера. А аз не бях преживяла така очакваната раздяла с първата си яйцеклетка. Не се случи и до края на лагера. 

Затова пък момчето, с което уж “ходихме”, ме остави по средата на лагера. Заболя малко. 

Някой беше донесъл парфюм. Опитвайки се да разгадая как работи това чудо на женствеността, си пръснах в очите. Заболя много. 

Някой имаше нещо хубаво. Някой друг го беше откраднал. Всички ни мъмриха на плаца под строй, а аз плачех безутешно. От парфюма в очите.

Ходих сама до града – няколко километра между лозята над морето. Усещането за свобода беше упоително. Бях готова да съм голяма.

Последен ден на плажа. Зъбите ми започнаха да тракат, въпреки жаркото слънце. Горях в треска от пневмония и просто исках мама да дойде да ме вземе. Не бях готова да съм голяма.

Догодина щях да пробвам пак.

Обзор, 1992.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.