Летен лагер на морето, 6-ти клас.
Още преди да започне всичко, трябваше да премина през почти невъзможно препятствие — дългата ми коса да остане без нито едно яйце от въшка. За подстригване, разбира се, и дума не можеше да става.
Част от момичетата бяха с крачка напред още преди лагера. А аз не бях преживяла така очакваната раздяла с първата си яйцеклетка. Не се случи и до края на лагера.
Затова пък момчето, с което уж “ходихме”, ме остави по средата на лагера. Заболя малко.
Някой беше донесъл парфюм. Опитвайки се да разгадая как работи това чудо на женствеността, си пръснах в очите. Заболя много.
Някой имаше нещо хубаво. Някой друг го беше откраднал. Всички ни мъмриха на плаца под строй, а аз плачех безутешно. От парфюма в очите.
Ходих сама до града – няколко километра между лозята над морето. Усещането за свобода беше упоително. Бях готова да съм голяма.
Последен ден на плажа. Зъбите ми започнаха да тракат, въпреки жаркото слънце. Горях в треска от пневмония и просто исках мама да дойде да ме вземе. Не бях готова да съм голяма.
Догодина щях да пробвам пак.
Обзор, 1992.
