Хората в Рим говорят много, навсякъде и с удоволствие.
Най-късото кафе, което съм виждала: пие се на крак и задължително идва заедно с двойно по-дълъг разговор с кафеджията, независимо че това е най-натоварения час, на най-оживената туристическа улица в Рим.
В автобуса: „ Елате да седнете, вие сте по-възрастен!” Последва дискусия за значението на това да си стар. И наистина, къде другаде биха могли да знаят по-добре, какво значи да си древен? Дори и аз разбрах тънките нюанси на различните думи за възраст, а изобщо не говоря италиански!
–––––––––-
Пред вратата го няма, а трябваше да е там! Само 5 минути са минали, но ме обзема лека паника. Сама съм между поне 500 души без никакви надежди за позната физиономия, или разбираем език… И тогава:
„Имате ли огънче?” на съвсем сносен английски.
„Не, съжалявам!”
„A търсите ли нещо, мога ли да помогна?”
Помислих си, че този не се отказва лесно, и казах:
„Ами, всъщност търся съпруга си!”
Бях сигурна, че този отговор ще приключи разговора, но човекът изключително загрижено попита:
„Как изглежда съпругът ви?”
Тогава осъзнах, че това не е тъпа новогодишна свалка, а човекът просто е от охраната на заведението и учтиво си върши работата…
