Рим

Хората в Рим говорят много, навсякъде и с удоволствие.

Най-късото кафе, което съм виждала:  пие се на крак и задължително идва заедно с двойно по-дълъг разговор с кафеджията, независимо че това е най-натоварения час, на най-оживената туристическа улица в Рим.

В автобуса: „ Елате да седнете, вие сте по-възрастен!” Последва дискусия за значението на това да си стар. И наистина, къде другаде биха могли да знаят по-добре, какво значи да си древен? Дори и аз разбрах тънките нюанси на различните думи за възраст, а изобщо не говоря италиански!

–––––––––-

Circolo degli artisti

Пред вратата го няма, а трябваше да е там! Само 5 минути са минали, но ме обзема лека паника. Сама съм между поне 500 души без никакви надежди за позната физиономия, или разбираем език… И тогава:

„Имате ли огънче?” на съвсем сносен английски.
„Не, съжалявам!”
 „A търсите ли нещо, мога ли да помогна?” 

Помислих си, че този не се отказва лесно, и казах:

„Ами, всъщност търся съпруга си!”

Бях сигурна, че този отговор ще приключи разговора, но човекът изключително загрижено попита:

„Как изглежда съпругът ви?”

Тогава осъзнах, че това не е тъпа новогодишна свалка, а човекът просто е от охраната на заведението и учтиво си върши работата…

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.