Татко много обичаше да ходи “на разузнаване”. Просто тръгваше на някъде. Беше ме страх, че не знае къде отива, че може да е опасно, че ще се загуби, че няма да се върне. Но той винаги се връщаше, намерил нещо неочаквано и красиво, за което да ни разкаже.
Тези дни, докато потъвам сама по ръбовете на града, и аз не знам къде отивам. Понякога изглежда опасно. Често съм на косъм да се загубя. Невинаги знам как да се върна. Но не ме е страх. На разузнаване съм и ще намеря нещо красиво.
