Сингапур

Топка сладолед с вкус на дуриан, притисната между две филии розово-зелен хляб… Повече сантиметри за токчетата, отколкото за полите… Дъжд, който идва като стена, и не остава нито късче от теб недокоснато… Петък вечер. Мостът между Clark Quay, където са ресторантите, и Boat Quay, където са баровете. Красиви азиатки без задръжки, местни пънкари с впечатляващо…

Continue reading →

Още гръцки острови

Отново плаваме. Отново дните започват по няколко пъти и можеш да избереш най-доброто начало. Сифнос Акостирахме в ранния следобед. Най-добрите гироси са там, където сe пресичат главната пешеходна и главната моторна на Аполония. На около 6 километра от пристанището. Препоръчителен начин да стигнеш до там: с моторче под наем и правилното момче пред теб да…

Continue reading →

Exit/Voice

Exit На двадесет и две идеята за заминаване ми беше непонятна. Тук имах всичко: възможности, места, идентичност, с която се чувствам добре, и най-вече хора, без които не искам да съм. Тази седмица ставам на 33 и това е първият ми рожден ден, на който ги няма толкова много от Моите хора. Те заминаха и…

Continue reading →

Барселона, отново.

И първият път беше запомнящо се, но сега е друг сезон. Тук сме за нова година. Ако наистина се познава по началото, 2013 се очертава вълшебна. Cassette Bar – – вълшебният бар. Появява се на едно и също място някои нощи, за по няколко часа. След това изчезва. Кои са нощите, кои и колко са…

Continue reading →

Homework

„Мамо, ела!…“ „Ей сега, маменце, имам още само 5 минутки работа и идвам!“ 30 минути и 20 „мамо-ела-та“ по-късно, дъщеря ми просто дойде и натисна бутона off на лаптопа. Погледна ме сериозно и каза: „Мамо, доста ми доскучня!“ И тогава ми стана малко страшно. Защото не просто и беше доскучало, беше и домъчняло. И на…

Continue reading →

Ски – ma folie douce!

Започнах да карам ски, защото много го харесвах! Не карането, а момчето, което беше влюбено в карането. Е, очевидно не бяхме един за друг. Ските не станаха моята голяма страст, нито пък аз станах неговата. Друг град, друго момче, друга година. Отидохме да караме на езерата. Имаше метри пресен сняг. Яко ли беше карането? Не…

Continue reading →

Необоснована агресия?

На касата на Фантастико. Касиерката учтиво, но методично, предлага Сникърс с намалена цена на всеки. Една доста нервна женичка направо избухва: „Ама моля ви се! Не виждате ли че купувам само здравословна храна??? Как можете да ми предлагате Сникърс. Та то това е като отрова за мишки!” Повечето присъстващи, включително и аз, гледаме леко възмутено…

Continue reading →

Нова година, Брюксел

Посрещнахме я „мирно” в сърцето на Европа! Едва не я изпуснахме заради полицейския кордон, пазещ официалния новогодишен площад. Всички седяха в очакване на нещо тържествено, но нищо не се случи. Нямаше дори шампанско да гръмне. Бяха го събрали на входа. Друго място в града, по-късно през нощта. Имаше заведения на четирите ъгъла на кръстовището, музика…

Continue reading →

Лондон, Юни 2011

Празнувам един особен рожден ден. Времето определено не изглежда да е на моя страна. Трябваше лятото ми тъкмо да започва, а усещането си е като за късна есен. Барът беше супер, но тъкмо си взехме бира и спряха музиката. Било време да затварят. Кварталът с клубовете изглеждаше многообещаващ, но го открихме в неподходяща вечер, а…

Continue reading →

Дими Паница – RIP

Това бяха 4 от най-интересните години в моя живот, и много неща, които имам днес, намерих тогава. И макар да съм го виждала само отдалче, когато бордът на директорите и настоятелите на Американския университет се събираше в Благоевград, знам че ако този човек го нямаше, вероятно нямаше да го има и университетът и моят живот…

Continue reading →