Рио де Жанейро

Garota de Ipanema Това е барът, в който са седяли Винисиус де Морайс и Карлос Жобим, когато е минавало момичето от Ипанима. А отсреща е единственото място в Рио, където все още редовно се свири Боса Нова на живо – Vinicius Bar. Добре че дойдохме, преди и то да изчезне и да остане само самбата……

Continue reading →

Сао Пауло

Хостелът Тук може да срещнеш всеки: чичко от Холандия, дошъл за новогодишния маратон; Колумбийски готвач, решил да търси работа в Бразилия, без да познава никой и без да знае португалски; млад кореец, обикалящ света сам; американска баба със самар по-голям от мен; чуден backpacker от Канада, наскоро разбрал, че баща му, който никога не е…

Continue reading →

Меденки

Първите меденки украсих заедно с баба, когато бях на 7-8 години. Облаци дим от тънка цигара се стелеха вълшебно наоколо, миришеше на канела и карамфил. Нейни приятелки, с които бяха учили заедно в девическата гимназията, бяха дошли на гости, както всяка неделя, да пият чай. „Как сте момичета?“, питаше ги тя, а на мен ми…

Continue reading →

Мечко-миш

Отидохме с Мими на кино – красива анимация за мечок и мишка. Трябваше да е сладко и безгрижно бягство от действителността, но всъщност беше удар в десятката на реално случващото ни се тези дни. Добронамерени, симпатични и артистични типажи са гонени от числово превъзхождаща ги полиция, насъсквана от успели представители на обществото, за които парите…

Continue reading →

#извинисебе!

Концертът на Роджър Уотърс. Човек с розова риза и бели кожени мокасини се е настанил удобно на добри седалки заедно с нагласена девойка. Не изглеждат съвсем на място, но все пак всеки си има право на стил. По-късно двама, не толкова нагласени, младежи идват с билети за съответните места. Розовият казва: „това да не ви…

Continue reading →

Сингапур

Топка сладолед с вкус на дуриан, притисната между две филии розово-зелен хляб… Повече сантиметри за токчетата, отколкото за полите… Дъжд, който идва като стена, и не остава нито късче от теб недокоснато… Петък вечер. Мостът между Clark Quay, където са ресторантите, и Boat Quay, където са баровете. Красиви азиатки без задръжки, местни пънкари с впечатляващо…

Continue reading →

Още гръцки острови

Отново плаваме. Отново дните започват по няколко пъти и можеш да избереш най-доброто начало. Сифнос Акостирахме в ранния следобед. Най-добрите гироси са там, където сe пресичат главната пешеходна и главната моторна на Аполония. На около 6 километра от пристанището. Препоръчителен начин да стигнеш до там: с моторче под наем и правилното момче пред теб да…

Continue reading →

Exit/Voice

Exit На двадесет и две идеята за заминаване ми беше непонятна. Тук имах всичко: възможности, места, идентичност, с която се чувствам добре, и най-вече хора, без които не искам да съм. Тази седмица ставам на 33 и това е първият ми рожден ден, на който ги няма толкова много от Моите хора. Те заминаха и…

Continue reading →

Барселона, отново.

И първият път беше запомнящо се, но сега е друг сезон. Тук сме за нова година. Ако наистина се познава по началото, 2013 се очертава вълшебна. Cassette Bar – – вълшебният бар. Появява се на едно и също място някои нощи, за по няколко часа. След това изчезва. Кои са нощите, кои и колко са…

Continue reading →

Homework

„Мамо, ела!…“ „Ей сега, маменце, имам още само 5 минутки работа и идвам!“ 30 минути и 20 „мамо-ела-та“ по-късно, дъщеря ми просто дойде и натисна бутона off на лаптопа. Погледна ме сериозно и каза: „Мамо, доста ми доскучня!“ И тогава ми стана малко страшно. Защото не просто и беше доскучало, беше и домъчняло. И на…

Continue reading →