Детски работи

Дворът около 1990-та Дворът беше целият свят за нас. Беше огромен! Дори само черешата в Долния имаше 3 отделни кралства, като най-хубавото беше на върха. За черници и джанки правихме набези и до Горния. Имаше кооперация с огромна цепнатина в стената, почваща от покрива и стигаща почти до земята. Никой не знаеше как се е…

Continue reading →

Бали

Плажът на Легиан Дъждът дойде изведнъж. Подслонихме се при местните, които го прогониха с тарамбуките си. После ни показаха и как се обуздават вълните с дъска. Клубът в Кута: Sky Garden Това е най-големият нощен клуб, в който съм влизала. Докато чакаме на стълбите да ни провери охраната, ме връхлита смътно безпокойство. Удавям го бързо…

Continue reading →

Буенос Айрес

Хостелът Тук не може да срещнеш всеки. Отсядат предимно млади момчета и момичета от Европа и Щатите. Разглеждат града и ходят по барове организирано. Облечени са така, все едно стилът е последното нещо, което има значение за това, да се чувстват добре. Приличат на мен преди години. Bife de lomo Това е способно да накара…

Continue reading →

Рио де Жанейро

Garota de Ipanema Това е барът, в който са седяли Винисиус де Морайс и Карлос Жобим, когато е минавало момичето от Ипанима. А отсреща е единственото място в Рио, където все още редовно се свири Боса Нова на живо – Vinicius Bar. Добре че дойдохме, преди и то да изчезне и да остане само самбата……

Continue reading →

Сао Пауло

Хостелът Тук може да срещнеш всеки: чичко от Холандия, дошъл за новогодишния маратон; Колумбийски готвач, решил да търси работа в Бразилия, без да познава никой и без да знае португалски; млад кореец, обикалящ света сам; американска баба със самар по-голям от мен; чуден backpacker от Канада, наскоро разбрал, че баща му, който никога не е…

Continue reading →

Меденки

Първите меденки украсих заедно с баба, когато бях на 7-8 години. Облаци дим от тънка цигара се стелеха вълшебно наоколо, миришеше на канела и карамфил. Нейни приятелки, с които бяха учили заедно в девическата гимназията, бяха дошли на гости, както всяка неделя, да пият чай. „Как сте момичета?“, питаше ги тя, а на мен ми…

Continue reading →

Мечко-миш

Отидохме с Мими на кино – красива анимация за мечок и мишка. Трябваше да е сладко и безгрижно бягство от действителността, но всъщност беше удар в десятката на реално случващото ни се тези дни. Добронамерени, симпатични и артистични типажи са гонени от числово превъзхождаща ги полиция, насъсквана от успели представители на обществото, за които парите…

Continue reading →

#извинисебе!

Концертът на Роджър Уотърс. Човек с розова риза и бели кожени мокасини се е настанил удобно на добри седалки заедно с нагласена девойка. Не изглеждат съвсем на място, но все пак всеки си има право на стил. По-късно двама, не толкова нагласени, младежи идват с билети за съответните места. Розовият казва: „това да не ви…

Continue reading →

Сингапур

Топка сладолед с вкус на дуриан, притисната между две филии розово-зелен хляб… Повече сантиметри за токчетата, отколкото за полите… Дъжд, който идва като стена, и не остава нито късче от теб недокоснато… Петък вечер. Мостът между Clark Quay, където са ресторантите, и Boat Quay, където са баровете. Красиви азиатки без задръжки, местни пънкари с впечатляващо…

Continue reading →

Още гръцки острови

Отново плаваме. Отново дните започват по няколко пъти и можеш да избереш най-доброто начало. Сифнос Акостирахме в ранния следобед. Най-добрите гироси са там, където сe пресичат главната пешеходна и главната моторна на Аполония. На около 6 километра от пристанището. Препоръчителен начин да стигнеш до там: с моторче под наем и правилното момче пред теб да…

Continue reading →