Пиано

Баща ми: „Искаш ли да свириш на пиано?“ Аз (на около 9, пълна с наивни и романтични представи): „Да.“ Последва прослушване в читалището. Приеха ме, въпреки очевидната ми музикална посредственост. Учителката ми постоянно ме ръчкаше в гърба – за да го държа изправен, и ми стискаше пръстите – за да ги държа закръглени. Може би…

Continue reading →

Малдивите и Мавриций

Остров/хотел Корумба (Малдивите) На Малдивите почти няма суша. Океанът е спокоен и примамлив. Малките плуват сами за пръв път. Големите преследват рибите. Но това не е място, на което си изкушен да останеш задълго, защото няма къде да избягаш. Нито от скуката, нито от голямата вълна (ако дойде). Остров/столица Мале (Малдивите) Обличам дълга пола и покривам…

Continue reading →

Мадрид

Пак сме в Испания. Този път в Мадрид. Времето е лондонско. Мъри е на финал. Британците са щастливи. В 8.00 сутринта пият бира – последната за вечерта. Airbnb-то ни е чудно. Градът е красив, студен и мокър. Паркът е само за нас двамата. Храната е Al natural. Me gusta viajar, me gustas tú.

Continue reading →

Лисабон

Кварталът – Bairro Alto Всички улички са пълни с хора по цяла нощ. Всяка нощ. Не само уикенда. И не са предимно туристи, дошли да се позабавляват. Просто местните младежи така живеят. Не съм виждала такава нон-стоп фиеста нито в Барселона, нито около плажовете в Рио. Много яко! Плажът – Costa da Caparica       Огромен,…

Continue reading →

15 септември

15 септември, 1997. Започваше последната ми година в училище. Вълнувах се. Чудех се какво да облека. Лятото беше страхотно. Исках да им покажа любимата си рокля с мирис на нощен огън, морска сол и Kula Shaker. Но знаех, че много малко хора ще видят в нея нещо повече от вехта дрипа. Пък и заваля дъжд……

Continue reading →

Тайланд

Краби. в местния Boogie Bar свирят на живо тайландският Боб Марли и групата му. Пристига американски хипи сърфист с китара. Тацува добре. Уверен е, че е неустоим… Е, и аз не устоях на поканата му за танц. Три дена по-късно, на 800 km от това място, сме на най-оживената улица, която съм виждала в живота…

Continue reading →

Остров Боракай, Филипините

Белият плаж Слънцето залязва в шест и нощният живот започва, преди да са успели да си тръгнат последните плажуващи. Отвсякъде кънти музика: електронни ремикси на мейн стрийм парчета, с еднакъв бийт и еднаква мелодия. Не мога да различа нито една песен. Тълпи млади и красиви филипинци изпълват 5 километровата плажна ивица. Отвсякъде сме заобиколени от…

Continue reading →

Детски работи

Дворът около 1990-та Дворът беше целият свят за нас. Беше огромен! Дори само черешата в Долния имаше 3 отделни кралства, като най-хубавото беше на върха. За черници и джанки правихме набези и до Горния. Имаше кооперация с огромна цепнатина в стената, почваща от покрива и стигаща почти до земята. Никой не знаеше как се е…

Continue reading →