Това беше първата ми сватба.
Не, не се омъжвах аз. Просто беше първата сватба, на която съм била. Почна от обяд и към полунощ вече се бях пообъркала коя съм, но помнех точно къде трябва да се прибера. С балната си рокля и обувки забързах през парка. Определено едната от обувките не се чувстваше моя и ми го натякваше сериозно по целия път.
В 00.15, накуцваща, но доволна, бях вече там – на Лодки! Барманът излезе, сложи ме да седна, събу обувката и каза: „Сега ще я напълня с водка и няма повече да ти убива…“
