Пристигаме по тъмно. Вятърът ни потапя в облаци прах. В моите зъби скърца пясък. В техните очи блести щастие.
“Ела да ни гледаш!!!” Летят във водата. Нямат страх. Всичкия са го оставили на брега, при мен.
Сутрин, преди вятъра, слушам историите и музиката на света, докато пълня шепи с островната сладост на смокините.
Нощем, след вятъра, се нося бавно между водата и небето. Греба сред Млечния път. Смелостта на живота ми ме следва по брега.
Възхищава ме способността ти така да рисуваш с думи. Няма нищо излишно и всяка дума е образ. Всяка е на място. И цели право в сърцето. Вълнувам се всеки път – и благодаря за това усещане! ❤️
Аз ти благодаря, пиле! За това как ме четеш. <3