Островът на вятъра

Пристигаме по тъмно. Вятърът ни потапя в облаци прах. В моите зъби скърца пясък. В техните очи блести щастие. 

“Ела да ни гледаш!!!” Летят във водата. Нямат страх. Всичкия са го оставили на брега, при мен.

Сутрин, преди вятъра, слушам историите и музиката на света, докато пълня шепи с островната сладост на смокините. 

Нощем, след вятъра, се нося бавно между водата и небето. Греба сред Млечния път. Смелостта на живота ми ме следва по брега.

2 Comments

  1. Възхищава ме способността ти така да рисуваш с думи. Няма нищо излишно и всяка дума е образ. Всяка е на място. И цели право в сърцето. Вълнувам се всеки път – и благодаря за това усещане! ❤️

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.