Първият близък човек на моя възраст, който си отиде.
Човекът, с когото пуших трева за пръв път. Първото гадже на доста от най-близките ми момичета. Момчето, което се задържа в нашата група достатъчно дълго, за да започнат осъзнатите ни животи заедно. Във време, в което всички бяхме пълни с надежда и вяра.
Човекът, който след години срещнах случайно на чуждия остров, и който ми помогна да намеря малко от себе си там. Във време, в което всички се опитвахме да излекуваме събраните до тук болки.
Човекът, с когото пропуснах много възможности да се видя. Във време, което за него е изтичало твърде бързо.
* Снимката е на едно от невероятните същества, в които Коста претворяваше материали, които всички други биха изхвърлили.
