Отново плаваме. Отново дните започват по няколко пъти и можеш да избереш най-доброто начало.
Сифнос
Акостирахме в ранния следобед. Най-добрите гироси са там, където сe пресичат главната пешеходна и главната моторна на Аполония. На около 6 километра от пристанището. Препоръчителен начин да стигнеш до там: с моторче под наем и правилното момче пред теб да го кара.
По късно вечерта: бар Folie. На какъв език ще заговорите финия, русокос барман? За мое огромно учудване, ние го заговорихме без никакво колебание на руски и уцелихме точно в десетката. А когато го попитах дали може да ми пусне „Я солдат“, той направо не можа да повярва. За съжаление, доста неприятните му шефове осуетиха моята музикална революция.
Парос
Нищо не го предвещаваше, но малко след като спряхме на пристанището, започна да духа така, както не го бях виждала никога.
Подслонихме се в Пиратския бар. „Добър вечер, един Митос моля!“, поръчахме на чист български, но този път не улучихме езика. Дадоха ни два Митоса.
По-късно все пак се върнахме на яхтата при Вятъра. Не спахме добре. Въжетата, които ни държаха за брега, бяха опънати до крайност. И ние се натегнахме. От солидарност.
Миконос
За това място мога да кажа само едно: a little party never killed nobody! Раздадохме се и заслужено отнесохме голямата купа!
