Двамата поотделно не правят впечатление. Това, което поразява, е връзката между тях: нереално красива ивица фин пясък устояла на морето от двете ѝ страни.
Тук красотата е сурова, може да се възприеме напълно само ако не я гледаш директно. Фотообективът е перфектното опушено стъкло за бяло-изумрудения контраст на морските пещери.
„Която и врата да отворите, ще се окажете в някой бар.” Така ни описаха центъра на градчето, когато акостирахме на пристанището. Около 20-ти май е и сезонът още не е започнал, но аз имам смътното усещане, че съм го изпуснала…
Там сигурно е много красиво? Иначе защо ще ходят толкова много хора? Не можах да разбера красиво ли е. Имаше твърде много хора.
Умението да се придвижваш на мотопед. При всякакви условия, във всякакви конфигурации и задължително без каска: четиричленно семейство на седалка за двама, баба с по-голямо от нея куче в краката, майка с две деца на около 2 и 7 години зад нея, официално облечена двойка на средна възраст… Пролича ни, че не сме местни, за съжаление имаше ранени…
Яхтата е на котва в заливчето Мандраки. Идваме си от градчето по тъмния път с котките. На плажа няма никой, но от колоните на заведение пее Жуао Жилберто. Определено ще остана за последния възможен курс към къщи.
