Всички студенти са се прибрали по родните места за Коледа и Нова Година. Само Джони е останал в общежитието, за да ни приюти в неговата стая. Но златният град не е истинският му дом. Не мисля, че е впечетлен нито от Карловия мост, нито от тълпите от туристи, чакащи да удари кръгъл час на площада в стария град, нито от местните бъмове, ядящи яхния от буркан с четка за зъби в съмнителното кафене, където опитваме да се сгреем с подпалени шотове абсент.
Родителите му в Пшибрам живеят в уютно-позната панелка. Сготвили са най-вкусните кнедли и кисело зеле на света. Радват ни се като на собствени деца. Но и тук, той не е на истински-своето място.
Къщата им в Непомук е приказна. Една от двайсетина еднакви, наредени кокетно от двете страни на единствената улица в селото. Влизаме вътре и не мога да повярвам, че някой подрежда вила в затънтено село с такова внимание и вкус. Съседите, и те са дошли за празниците. Канят ни у тях на чай със сладки. Деца играят хокей на замръзнало езерце отвън. Тук не е трудно да разбереш, защо Златна Прага и панелен Пшибрам не са живота, който Джони иска.
