Дворът около 1990-та
Дворът беше целият свят за нас. Беше огромен! Дори само черешата в Долния имаше 3 отделни кралства, като най-хубавото беше на върха. За черници и джанки правихме набези и до Горния.
Имаше кооперация с огромна цепнатина в стената, почваща от покрива и стигаща почти до земята. Никой не знаеше как се е получила, но аз бях сигурна, че къщата се е сцепила при някоя страшна буря, ударена от гръмотевица, точно както Матисовия разбойнически замък на Роня.
Имаше и джунгла, обитавана от котките на Лиляна Дорст – приказно богата и самотна стара мома.
Официалните начини да влезнеш в Двора бяха три: от Раковски, Патриарха и Хан Аспарух. Имаше и множество тайни входове: тъмни и страшни мазета пълни със съкровища, удобни за прескачане огради или направо собствения ти прозорец, ако си късметлия да живееш на партера.
Нямаше нито една здрава пързалка или люлка и нито един ден скука!
–––––––
Площадката 2014-та
Днес сме на спретната детска площадка с Мими. Шарените катерушки и пързалки бързо ѝ омръзват и тя изведнъж се озовава на върха на близката джанка. Две ужасени майки ме поглеждат с укор:
– Ама тя е ужасно на високо! Не се ли притеснявате да не падне?
– Не, вие не сте ли се катерили по дърветата като малки?
– Аз не си спомням някога да съм се катерила, – каза едната.
– А аз никога толкова на високо, – каза другата.
Е, аз съм се катерила, даже кралството на върха на черешата беше мое! Дори сега да ме е страх за Мими, не мога да ѝ отнема такива чудни спомени.
