Белият плаж
Слънцето залязва в шест и нощният живот започва, преди да са успели да си тръгнат последните плажуващи. Отвсякъде кънти музика: електронни ремикси на мейн стрийм парчета, с еднакъв бийт и еднаква мелодия. Не мога да различа нито една песен. Тълпи млади и красиви филипинци изпълват 5 километровата плажна ивица. Отвсякъде сме заобиколени от хора: младежи с еднакъв стил прически и мейн стрийм дрехи. Не мога да различа нито един човек.
Плаж Пука (Puka Beach)
Късче рай на края на острова, далеч от тълпите. Връщаме се по тъмно. Осветените прозорци без пердета на местните къщи разкриват доста по-различни и по-бедни гледки от бунгалата, където спим ние -туристите.
Ресторант Cozina
Испански ресторант на плажа. Наслаждаваме се на храна приготвена без захар, (което си е изключителна рядкост във Филипините) и водим изтънчен кулинарно-здравословен спор със собственика – истински испанец от Мадрид, избягал от рецесията. Накрая той се съгласява, че паелята може и да се направи с кафяв ориз и добавя: „но тогава няма да е паеля“.
Taking notes… Puka beach yes, white beach – no.
White Beach… YES, Puka Beach… YES-YES… Snorkelling/Diving… YES-YES-YES…
😉
Рай!