Разказано от Хана Джофи Уолт, една от продуцентите на подкаста “Този Американски Живот” чуйте оригиналния епизод тук: My Senior Year. Превод на български от мен.
Една от програмите, с които ученици от други страни идват да прекарат последната си гимназиална година в Америка е YES (Youth Exchange and Study). Програмата се управлява от Държавния Департамент и е създадена след 11ти Септември за ученици от страни със значителен брой мюсюлманско население. Децата идват в САЩ, прекарват една година в американска гимназия, живеят с американско семейство и “участват в дейности, чрез които се запознават с Американското общество и ценности”.
Да станеш част от програмата YES е изключително трудно. Децата се подготвят с години, за да кандидатстват. Изискват се отлични оценки от училище, отлично владеене на английски език (писмено и говоримо), успешно преминаване на интервю и допълнителни проверки на кандидата. Всяка година кандидатстват около 30 хиляди деца и само 3% биват одобрени. През 2023 година 500 деца от Газа кандидатстват. 13 са приети. Една от тях е Мажд.
Мажд:
Когато чух за пръв път за програмата, бях като: о, боже, това изглежда като перфектния живот за мен, искам да отида!
Програмата YES е идея на Мажд, не на родителите и. Мажд е дете, което има планове за себе си. Когато сте с нея може да усетите устрем, който е въодушевяващ и в същото време плашещ. Все едно се возите в кола с много добър шофьор, който кара много над ограничението.
Мажд научава за YES от деца, които вече са преминали през програмата. Младежи от Газа, които вече са прекарали една година в американска гимназия и и разказват за опита си.
Мажд:
И те ми разказаха как се кандидатства и всичко и така започнах да се подготвям много отрано.
Хана Джофи Уолт:
Какво ти казаха?
Мажд:
Някои от тях ми го описаха все едно са били в рая. Всеки ден има парти. Всеки ден получаваш 5 кутии пица Доминос. (Смее се). Е аз, честно казано, цял живот не съм била от излизащите и забавляващите се деца. Бях изцяло фокусирана върху ученето. Харесва ми идеята да съм пълна отличничка.
Хана Джофи Уолт::
Другите са били въодушевени от Доминос пица, а ти от отличните оценки?
Мажд:
Ами, явно да. Всмисъл, имам разумно обяснение за това…
И обяснението, което Мажд дава, е че иска перфектен успех. Иска да има възможност за стипендия в най-добрите университети по астрофизика може би в Газа или може би в Щатите. Принстън и изглежда интересно. Мажд не иска случайна по-ниска оценка да и попречи да стигне там, накъдето се е запътила.
Мажд:
Наистина всяка стотна е от значение. В смисъл ако имаш 99.6% получаваш стипендия. Но ако имаш 99.5%, което също е отлична оценка, не получаваш стипендия.
Хана Джофи Уолт::
На колко години беше, когато разбра това?
Мажд:
Доста малка. Май в шести клас.
Мадж кандидатства заедно с неин приятел – Абдулрахман, накратко Абуд. На 16 февруари 2023 и двамата са приети. Мадж е на 15.
Мадж:
И двамата започнахме да крещим по телефона. И всички съседи ме чуха. И, о боже, това беше наистина сензационно!
В Газа, преминалите през YES програмата са нещо като инфлуенсъри. Те са известни сред децата, които се опитват да влезнат тепърва. Докато са в Америка публикуват в Инстаграм. Когато се приберат, организират събирания и програми и изглеждат като най-добри приятели. Групата им е наистина сплотена.
Мажд и останалите одобрени 13 деца ще са YES групата от 2024. Някои от тях се познават отпреди, други се виждат за пръв път в автобуса за Йерусалим, където отиват заедно, за да получат визите си. Това е ден, който всички описват като невероятен. Едно от децата твърди, че това е най-хубавият ден в живота му, ден, в който групата наистина се е сближила.
Мажд и Абуд са там. Там е и Фатима, темпераменто, 15 годишно, екстровертно момиче, от семейство на интроверти, което може да си представи цялата предстояща година.
Фатима:
Знаеш, като по филмите в спортните съблекални. Возиш се в училищния автобус. Имаш много приятели, които се занимават със спорт. Ти самият спортуваш. И във всички американски филми винаги се споменава баскетбол или американски футбол.
Хана Джофи Уолт:
Кои филми имаш предвид?
Фатима
Ами, хм, сещам се за Гадни Момичета.
Хана Джофи Уолт:
Аха, и това те кара да искаш да идеш в американска гимназия?
Фатима:
Всъщност да. (Смее се)
Фарах:
Аз ще съм в малко градче в Оклахома.
Абуд:
Почти не бях чувал за Минесота преди. Разбира се знам за Принс. Знам и Боб Дилън.
Фатима:
Аз бях като: обичам Мейн! Но бях изплашена, защото никой няма да е там. Не познавам никого и е на края на картата.
Али:
Боже мой чаках толкова време за някъде, където си заслужава. В Калифорния сигурно е яко. Представях си Лос Анджелис, но тогава оп – Северна Калифорния, Рединг. В смисъл това е дълбока провинция.
Шахд:
Значи, исках Ню Йорк или Калифорния. И после бях като: ох, окей Охайо. Добре, нека видим това Охайо.
През Август 2023 Мадж напуска Газа, казвайки довиждане на майка си, баща си и по-малката си сестра. Децата от YES ‘24 пристигат във Вашингтон окръг Колумбия и си правят групова снимка. След това се разпръсват. Следващият път, когато ще бъдат пак заедно е в края на програмата.
Сега, Септември 2023, Мажд се отправя към щата Вашингтон, град Бремертон. Военоморско градче на около час и половина с кола от Сиатъл.
През първите няколко седмици в Бремертон, Мажд изучава новото си училище, все едно се подготвя за изпити. Отбелязва си мислено важните неща: децата, които се подготвят за военно обучение, са с по-висок статус. Да имаш гадже се цени високо. Да имаш високи оценки не чак толкова. Но това, което Мажд забелязва, като най-ценно за американските тийнейджъри е забавлението. Мадж не се смята за забавна.
Тя не се смята точно и за тийнейджър. Винаги би предпочела да говори с възрастни хора. Но това няма значение. Тя беше дошла тук, за да бъде успешна американска гимназистка. И така тя започва да се учи как да се забавлява. Сподели ми с изумление, как когато приключат някой учебен раздел, учителят организира томбола с награди в клас. Беше снимала видео и ми го показа. “Виж ги само”, ми каза тя сочейки скандиращите деца.
Мажд:
Типично за Американска Гимназия.
Хана Джофи Уолт::
Какво го прави толкова типично?
Мажд:
Не знам. Всички са много шумни. А аз не съм. Един път помня, че се опитах да скандирам като тях, но не се получи. Аз просто не мога да крещя.
Хана Джофи Уолт:
И кога се опита?
Мажд:
Ами на един баскетболен мач. Настроението беше страхотно и се забавлявахме. И си казах: добре, нека пробвам. И тогава се почувствах толкова не на място. Като: ама какво правя? Защо крещя?
Хана Джофи Уолт:
Как звучи, когато се опитваш да скандираш като американец?
Мажд:
На мне ми звучи като умиращ плъх (смее се).
Мажд ясно разбира колко много не се вписва. И все пак това не я обезкуражава. Тя е единствената мюсюлманка в училището, но това го е очаквала донякъде. Не си пасва идеално с първото си приемно семейство – възрастна двойка, но успява да се премести при по-подходящи хора. Всеки ден обядва в медицинския кабинет, но медицинската сестрата и харесва. Те двете си говорят.
Нищо не може да отклони Мажд от целта и да е най-добрата YES ученичка. Децата от YES програмата са окуражавани да публикуват в социалните медии. Мажд много иска нейни постове да бъдат споделени от официалния профил на YES програмата. За целта посещава всякакви типични американски гимназиални събития: футболни мачове, училищни фестивали и балове, срещите за надъхване преди важни за училището събития.
Всички тези YES ‘24 моменти са отразени в Инстаграм профила на Мажд.
През октомври Мажд е била американска гимназистка за по-малко от 6 седмици, когато Хамас нападат южен Израел, убиват повече от 1000 души и взимат 251 заложника.
Мажд:
Да, беше преди уикенда към 9-10 часа вечерта. Аз си преглеждах Инстаграма на телефона. И тогава видях странни видео новини. И бях като: Господи, това наистина ли се случва?
На следващия ден Мажд не може да се свърже с родителите си и с по-малката си сестра. В понеделник сутринта разбира само, че са живи и са вкъщи и нищо друго. Към края на първата седмица положението изглежда доста сериозно.
Мажд:
Нещата наистина бяха зле. Нямахме електричество. Нямахме нищо. И по това време и храната беше започнала да свършва. И те са като: всичко е затворено. И аз бях много притеснена за тях. И започнах да сънувам много кошмари.
Те се опитваха да не ми казват много неща, за да не се тревожа тук, но аз вече знаех много неща. Те не можеха просто да ги скрият от мен. И ми беше много тъжно, че се грижат за моята безопасност и щастие, а не за себе си. Бах като: боже Господи, не!
Хана Джофи Уолт:
Те казаха ли ти да не се тревожиш за тях?
Мажд:
Да. Те винаги казваха: “здравей, добро утро! Как си? Как е училището? Хубав ден. И не се тревожи за нас. Ние сме добре.”
През първите няколко седмици всички 13 ученици от Газа постоянно виждат новини. Всеки ден една страшна картина след друга: експлозии, разрушения, трупове. Но когато се обадят на родителите си, които се намират там, откъдето идват тези картини, те чуват същия тревожен позитивизъм, който чува и Мажд: “Здравей! Как си? Ние сме добре. Как е училището? Хубав ден!”. Фатима се чува с техните от Мейн.
Фатима:
Те никога не ми казват дали са наистина добре или не. Казват само: “окей сме, не се тревожи.”
Шахд в Охайо:
Опитват се да ме накарат да си мисля, че всичко е наред, но аз знам, че няма да ми кажат ако нещо лошо се случва с тях. И това ме плаши още повече, защото знам че дори и да се случва нещо ужасно, аз няма да разбера.
Децата не могат да се приберат в Газа. Родителите им искат да ги предпазят. Да спасят тяхната година. И така YES учениците гледат как домовете им са бомбандирани, как цели квартали изчезват. Те са част от войната, но и не са част от войната.
Те са в Охайо, в Рединг, Калифорния, в Оклахома. Те са на тренировка по футбол, докато семействата им събират покъщнината и бягат от домовете си. Те са в час, когато научават, че училището им в Газа е изравнено със земята. Те ядат в ресторант за бързо хранене, докато се тревожат, че нямат връзка с родителите си.
Шахд е в училищната тоалетна, когато вижда съобщение в групов чат. Убит е неин приятел в Газа, заедно с майка си и сестра си. Тя се връща в часа по фотография. По средата на групов проект са.
Шахд:
Правехме нещо като корица на списание и трябваше да снимаме съученици. Аз снимах едно момче – Кейдън. Използвах го за корицата на моето списание за рок звезди. Той имаше къдрава коса и затова ми се стори подходящ. Дадох му да облече кожено яке и взехме електрическа китара от групата. Снимах го и после просто продължих да работя по проекта.
Хана Джофи Уолт:
Каза ли му, че е умрял твой приятел?
Шахд:
Не. Не исках да изглежда като “о, тя се прави на жертва”. Нали знаеш, не ми харесва да се правя на винаги тъжната и в лошото настроение.
Хана Джофи Уолт::
Но ти нямаше да се правиш.
Шахд:
Да. Предполагам просто съм така, защото никой от тях не ми е близък и никой не се интересува истински какво се случва. И затова е окей. Мога просто да се върна в клас и така просто да забравя. И може би ще ми помогне ако просто се старая да живея нормално.
Това стана мантра за всички тях: старай се да живееш нормално. Когато приятел на Али беше убит, той тъкмо подготвяше презентация по биология. Али отиде в час по биология и направи презентацията си. Беше за слонове.
Абуд видя видео как вадят най-добрия му приятел от купчина развалини в новините. Видя как го изнасят на носилка. Абуд отиде на училище и разбра, че цялото семейство на приятеля му са убити. Баща му и майка му, баба му и дядо му, сестрите му. Единствените оцелели бяха приятелят му и по-малкият му брат. Този ден след училище Абуд беше на рожден ден на приемната си сестра. Тя ставаше на осем. Той яде торта.
Старай се да живееш нормално. Продължавай напред. Презентирай за слонове. Вози се на автобуса. Яж торта. Опитвай се да се свържеш с родителите си по телефона. Продължавай да опитваш. Обхватът в Газа постоянно изчезва. Мадж продължава да опитва.
Мажд:
На Хелоуин бях много разтревожена за нашите. Не ги бях чувала цели две седмици. И тогава дойде Хелоуин и аз бях като: о боже, много искам да ги чуя.
Хана Джофи Уолт::
Две седмици не ги беше чувала?
Мажд:
Да! И въпреки това трябваше да сложа маска и да се правя на щастлива пред хората. От мен, като ученик на обмен, се очаква да участвам в събития, които са част от Американската култура. Маскирането за Хелоуин и обикалянето за бонбони беше такова събитие. И в същото време хора умират в Газа. И си казах: добре, ще го направя набързо, но все пак ще участвам, за да покажа на тукашното семейство, че ми харесва да правя нещата, които и те харесват.
Хана:
Какъв беше костюмът ти?
Мажд:
Бях се маскирала на Хармаяни Грейджър (смее се). Аз съм голям фен на Хари Потър.
Мажд се старае да живее нормално. Публикува видео как, обикаляйки маскирана за бонбони, среща друг фен на Хари Потър. Веднага след като споделя видеото късно вечерта, Мажд разбира че нещата рязко са се променили. Започва да получава съобщения в Инстаграм. Нейна добра приятелка от Газа и пише:
“Как смееш? Хората умират, а ти си живееш живота? Как може да постваш такива неща, докато твоите хора умират?”
Друго съобщение:
“Боже мой, не мога да повярвам, че съм те избрала за една от приятелките си! Не поствай, все едно тук нищо не се случва. А ние обвиняваме хората на Запад, докато нашите собствени сънародници правят подобни неща?”
Имаше още много подобни съобщения: Къде е лоялността ти? Ти ни предаде. Ти не си час от Газа. Защо не публикуваш повече за Палестина? Мажд прочита всяко едно съобщение.
И ето ги тях 13 палестински тийнейджъра, опитващи се да изживеят голямата си, вълнуваща година в Америка по средата на огромна и невъобразима трагедия. Какво ще направят? Какво трябва да направят? Тежестта на войната се стоварва върху Мажд точно във възрастта, в която от теб се иска да правиш избори кой си и кой не си, и в която те съдят най-много. И осъдителните коментари идващи от хора в Газа са най-тежки за нея.
Мажд:
Те просто казваха: ти вече не си една от нас и подобни. И аз съм като: защо ме нападате? Аз съм тук на обменна програма. Говоря за Газа винаги, когато имам възможност.
А хората тук живеят в своя балон, поне тийнеджърите от гимназията. Те нямат представа какво се случва. Това което ги интересува е: гледа ли последния филм, който излезна? И аз съм като: просто не мога да ти обърна внимание в момента. Беше много трудно. Може да забелязваш, че се усмихвам постоянно, но това е моят механизъм за травма в действие.
Наистина бях забелязала как Мажд се усмихва, когато говори за своята невероятна загуба. Страхува се за родителите и сестра си, усмивка. Говири за убитите си приятели, усмивка. Беше малко зловещо да гледаш това усилие да изглежда окей. Всички ме мразят, усмивка. Повече от 200 приятели ме блокираха, усмивка.
Мажд:
Загубих ужасно много приятели. Някои ги загубих физически. Те не са на земята вече. Загубих много близки хора, които бяха важна част от живота ми. Беше наистина много трудно.
Напълно разбирах защо хората реагират негативно на постовете на Мажд. Но опознавайки Мажд, също напълно разбирах защо тя постваше. Мажд беше дошла тук да постигне нещо. Тя публикуваше преживяванията си с тази цел.
Програмата насърчава децата да споделят в социалните медии. Мажд обича да споделя и по обичайните причини. Забавно е да покажеш какво правиш. Но за Мажд постването беше също и начин да оправдае очакванията. Тя беше особено объркана, когато и някои от YES участниците, също реагираха негативно и спряха да отговарят на съобщенията и.
Мажд:
Беше много трудно. Нямах подкрепа нито от американците нито от арабските ученици. И съм като: боже къде да отида, какво да направя?
Ноември 2023. Мажд не е публикувала нищо от почти цял месец. Съсредоточила е цялото си внимание в едно нещо – семейството си. Ходи на училище, изпълнява задълженията си, но най-вече умолява родителите си, когато успее да се свърже с тях, да се махнат от Газа. Да опитат да се евакуират. Баща и не иска да изостави домът им, пък и нямат достатъчно пари.
След това Мажд не успява да се свърже с тях в продължение на почти 3 седмици. Чака да и се обадят. Чуди се кога ще се чуе и с някой от другите YES участници. Мисли си, че тази тишина е временно състояние. Че те пак ще се свържат с нея, но никой не я търси.
Вижда, че един от тях пуска нещо в Инстаграм и си мисли: о, значи вече постват. Значи ли това, че не са и били сърдити за нейните постове? Но ако не са и били сърдити, тогава защо не и говорят? Тя така и не ги пита. Просто се чуди.
Декември 2023. Мажд живее при Тана Роуд – медицинска сестра. Тана вижда Мажд да влиза и излиза от стаята си, винаги вкопчена в телефона си, понякога със зачервени и подути очи. Тана се старае в хладилника винаги да има от бейгълите с пармезан, които Мажд харесва и заради които излиза от стаята си сутрин. Тана има собствена дъщеря тийнейджърка. Тя внимава с Мажд: винаги е отворена и на разположение, но не я притиска.
Тана:
Тя няма да дойде тук и да се разплаче. Но аз усещам колко и е тежко и е разбираемо. Тя по принцип е весело и приказливо момиче. Наистина обича да говори. Така че мога да усетя, когато е потисната.
Преди 7ми октомври Тана Роуд не знае нищо за Израел и Палестина. Може и да е видяла стикер на нечия кола по темата и това е всички. Ала сега е отговорна за палестинско дете. Сега чете всичко и следи новините. През ноември палестинските жертви са повече от 10000. До Коледа числото минава 20000. Тана разбира болезнено ясно колко уязвимо е семейството на Мажд и се тревожи.
Тана:
Всеки ден си мислех за това, дали днес ще ми се обадят. Дали днес е денят, в който ще ми съобщят, че семейството и го няма вече. Всеки Божи ден! И, боже мой, не исках аз да трябва да и го кажа.
Хана Джофи Уолт::
Тана, вие мислихте ли, че това дете ще е ваша отговорност, ако изгуби семейството си?
Тана:
Да, абсолютно.
Tана не беше единствената приемна майка, която ми каза това. В Оклахома, приемната майка на Фарах и съпругът и обсъждат сериозно различни сценарии, за да преценят какво би било окей за тях да предложат при нужда. Фатима чува как нейната приемна майка се обажда на своя приятелка, при която е имало дете от Украйна, за съвет, за всеки случай.
Януари 2024. Мажд казва на баща си, че дори и той да не иска да напусне Газа, все пак трябва да го направи заради по-малката и сестра. Аргументът на Мажд е много типичен за нея. Мажд му казва, че сестра и е на 12 години и трябва да е на училище. Какво бъдеще я очаква без образование? Баща и отстъпва. Тана, приемната майка на Мажд, и помага да събере пари, за да може родителите и да напуснат Газа.
Февруари. Семейството успява да излезе от Газа. Мажд получава съобщение.
Мажд:
Бях почти изгубила надежда, когато един ден той ми се обади и каза: хей, утре тръгваме.
Хана Джофи Уолт:
И как се почувства?
Мажд:
Буквално нямам думи да го опиша. Все едно си горял в пламъци и изведнъж някой е изсипал вода върху теб. И сега вече не гориш. Тази седмица ходих на училище толкова щастлива. Луда работа. Всички забелязаха, дори учителите. И казваха: о, някой е получил добри новини! Какво става? (Смее се). И да, те всички много се радваха за мен.
Първата половина на годината за Мажд е белязана от ужасяващи новини от вкъщи, кошмари за семейството и и социална изолация. Мажд е под сериозно напрежение. Когато притеснението за семейството и се уталожи, тя изпитва прилив на енергия. Като замаяна е. Иска да участва във всичко. Иска да бъде детето от YES програмата, а не детето от войната. Иска да бъде като другите YES ученици от другите държави, които вижда в Инстаграм как прекарват една нормална година е Америка.
Мажд:
Започнах да играя голф няколко дена след като родителите ми заминаха. Всичко в живота ми започна да се подобрява.
Хана Джофи Уолт:
Защо голф?
Мажд:
Не исках да се занимавам със обикновен спорт. Не ме бива в тичането. Така че ми трябваше спорт, който не е много изморетилен, но който да харесвам.
Видео от голфа се появява в Инстаграм:
Човекът от голфа:
Хей, Робин! Тя никога не се е возила на голф количка. Нямате ли голф колички, където живееш?
Мажд:
Не. Нямаме голф. Нямаме боулинг. Нямаме нищо. (Смее се).
Човекът от голфа:
Не знам как бих се справил там. Какво бих правил?
И не беше само голф. Мажд пробва боулинг и тенис. Отива на парти за св. Валентин, на Супер Боул парти. Пробва хелий от балон. Мажд не пропуска нищо. Казва “да” на живота пред себе си. Понякога получава съобщения от хора, недоволни от постовете и, но не чак толкова много. Пък и вече не я разстройват толкова, колкото преди. Мажд ми показа безброй снимки и видеа на деца, които се забавляват. И тя участва в тези видеа. Тя не само документира как хората се забавляват. Тя самата се забавлява.
Мажд:
Нещо, което харесвам в американците е, че те обичат да са смешни. Ето гледай как един приятел си слага помпон на главата.
Не разбрах какво точно ми показва Мажд на снимката, но разбрах друго – тя има приятели!
Мажд:
А това е другата му приятелка – Емили. Напоследък уикендите ми са много натоварени. Лудница е.
Беше впечатляващо да наблюдаваш как Мажд се преобразява така. Да виждаш нейната жизненост и устойчивост. Наистина впечатляващо или наистина притеснително? Понякога не бях сигурна.
Всичко през което беше преминала и продължаваше да преминава. Все още бомбандираха хора. Положението на семейството и не беше никак стабилно. Бъдещето беше съвсем неясно. Дали тя просто отлагаше да помисли за тези проблеми за момента? Щеше ли това да проработи? Може би. За сега изглеждаше като една приятна отсрочка.
Март. Понякога Мажд отваряше Снапчат и виждаше снимки от миналата година на себе си и другите YES ученици в Газа. По това време тъкмо ги бяха приели и те се срещаха, пишеха си и се превръщаха в група.
Обземаше я пристъп на тъга и безпокойство. Липсваха и. Не беше ги чувала от 5 месеца. Дали си говореха през това време без нея? Вечер тя се взираше в профилите им в социалните мрежи от леглото си. Докато една нощ…
Мажд
Писах на едно от момичетата в програмата. Казах и: о боже, здрасти! Как си? Тя почна да си говори с мен малко студено. А аз бях много приятелски настроена, като: боже мой, много ми липсваш. Как върви твоята година? Надявам се, че семейството ти е в безопасност.
И тя започна да ми отговаря нормално. Но след 2 дни спря да ми отговаря. И аз съм като: какво казах? Какво направих? Почувствах се все едно другите от програмата имат нещо против мен, което сигурно в така, но…
Хана Джофи Уолт:
Може би нямат нищо против теб.
Мажд:
Може би не всички. Има двама души, които са страхотни, но сега не ми говорят и това е много объркващо. Сигурно става нещо, но ще разбера, като се видим през юни.
През юни, когато ще летят до Вашингтон Окръг Колумбия, ще прекарат няколко дена в Държавния Департамент за края на програмата и после ще отлетят за вкъщи. Но те всъщност не могат да отлетят за вкъщи, нали?
Плановете на всички YES ученици от Газа в началото на годината са да се приберат в Газа. Сега те бавно осъзнават, че това няма как да се случи. Войната продължава. Какво ще се случи, като свърши учебната година?
Април 2024, 2 месеца преди края на програмата. И после какво? Децата от Газа имат надежда. Миналата година Държавният департамент е удължил програмата за ученици от Украйна, давайки им още една година в Щатите. На това се надяваше и Мажд.
Но тогава Департаментът изпраща писма на децата, съобщавайки, че няма да продължи програмата. Краят и оставаше 6ти юни.
Мажд:
Трябваше да се оправяме сами. И аз съм като: ние сме на 16! Не може да измислим просто нещо от нищото. Имаме нужда от помощ.
Държавният департамент твърди, че предоставя подкрепа за учениците и, че здравето и сигурността на децата са техен основен приоритет. Тяхната цел е да събере децата отново със семействата им. Твърдят, че работят заедно с учениците по техните планове за след края на програмата. Също заявяват, че отношението към участниците от Украйна и Газа е еднакво сериозно.
Но Мажд и другите деца от Газа чувстват, че са оставени да измислят план сами. Дори и за Мажд, царицата на плановете, това е твърде много. Тя започва да търси възможности.
Родителите и не мислят, че е добра идея и тя да отиде в Египет. Тяхното положение там е много нестабилно. Както на всички палестински бежанци, не им е позволено да работят в Египет. Всичко е невероятно скъпо. През април сестра и все още няма възможност да ходи на училище. Ако Мажд се присъедини към семейството си в Египет, не е ясно как ще продължи образованието си, нито дали те ще могат да останат в Египет.
Мажд усилено търси училище, което да предоставя стипендия и опция за живеене в общежитие и което би могло да удължи учебната и виза. Но сроковете за кандидатстване са минали. Тя научава всичко, което успява за имиграционните закони. Има роднини в Мичиган и може би може да се премести при тях. Но как с училищата там? И как ще успее си намери адвокат, да учи и да живее? Премисля многократно сценариите.
Мажд:
Добре, да кажем че се преместя при моите роднини в Щатите. И после какво? Нямам правилните документи, за да мога да работя. Не ни е позволено да шофираме. Нямам здравна осигуровка. Тази, която Държавния департамент плаща за мен изтича скоро. И какво ще правя?
Говорих с учителката ни по финансова грамотност. Тя ни препродава за застраховки и подобни неща. Тя каза, че мога сама да си направя здравна застраховка на свободния застрахователен пазар, но аз не работя. Нямам доход, с който да плащам застраховката. Така че не знам.
Така беше за всички тях. И 13те тийнейджъра се мъчеха да измислят какво да правят и къде да отидат. Говореха с родителите си, говореха с Държавния Департамент и търсеха съвет откъдето и да е.
Фатима:
Приятели се опитваха да ми помогнат. Някои от тях ме питаха имам ли познати е Щатите. Аз им казах, че имам роднини, но не знам дали е добър ход да се преместя при тях.
Хана Джофи Уолт::
И това го обсъждаш с 15-16 годишни познати?
Фатима:
Да. Те просто ми задават въпроси. След това си казвам, ами това може и да е опция.
Мажд се консултира с адвокат пробоно. Той я съветва да кандидатства за убежище, да се премести при роднините си в Мичиган, да се запише в държавно училище. Там ще може да повтори последната гимназиална година, и да търси стипендия за американски университет. Мажд ми каза: “няма да се връщам в Газа.” Беше разтърсена.
С Мажд сме разговаряли за много разтърсващи неща, но това беше първия път, в който усещах, че тя наистина разбира значението на думите си. Щеше да е почти невъзможно да напусне САЩ, докато чака за убежище. Тя имаше нов план и го сподели с мен. Отначало плашещата усмивка беше там, но после изчезна.
Мажд:
Сърцето ми се къса, че това място, където съм израстнала, просто няма да го видя никога повече. Адвокатът каза, че ще отнеме от 7 до 10 години преди да ме интервюират за убежище, защото няма достатъчно служители, които правят интервюта тук във Вашингтон.
И аз съм: наистина ли ми казвате, че трябва да чакам между 7 и 10 години? Ще съм завършила образованието си и ще имам вече живот и кариера, преди да съм минала интервю за убежище? И след това ще трябва да чакам още за резултата от интервюто.
И си представи да не можеш да видиш семейството си през цялото това време! Сега съм на 16. Добре, нека сметне и си представим 10 години. Ще съм най-малко на 26 преди да ги видя отново. И ето, казвам го това на теб. Но аз все още не мога да го осъзная. И двамата ми родители са хронично, ох не искам да се впускам в подробности, но са хронични болни. И кой знае дали след 10 години ще са все още тук. Боже, това е много тежко.
Хана Джофи Уолт:
Да, ужасно тежко е.
Мадж:
И ще видя сестра си, чак когато е на 23. Това е лудост.
Мажд наведе глава и се чу нещо като смях.
Хана:
Кажи ми, ако имаш нужда от почивка и ако интервюто става много трудно за теб.
Мажд:
Искаш ли да си поръчаме нещо за ядене?
Хана:
Разбира се. Гладна ли си?
Да, беше гладна. И да, имаше нужда от почивка. Мажд нямаше да може да се прибере в Газа. Тази година в Америка не беше просто една година. Беше животът и.
Май. Тана, приемната майка на Мажд я кара към Сиатъл. Мажд ще остане там за няколко дни с приятели. В Газа, когато се прибереше от училище, Мажд търсеше майка си. Сядаше там, където е майка и – в кухнята или в дневната, и започваше да говори. Разказваше за деня си, за мислите си, за проблемите си. Продължаваше да говори, докато майка и не я изгонеше с думите: Добре, достатъчно. Слушам те от 3 часа!
В Бремертон, Мажд говори по този начин или с училищната сестра – мис Каролина или с Тана. Сега се вози на предната седалка и едновременно пише съобщения на телефона си и говори на висока скорост с Тана. Скача от тема на тема: “една от учителките ни я няма от 2 седмици и ни преподава някакъв стажант. Ох, трябваше да закусвам тази сутрин. Казах ли ти, че ще се кандидатирам за представител на випуска?”
Мажд:
Не знам как ми хрумна тази идея. Нямам представа. Толкова ще ми е неудобно да искам от хората да гласуват за мен. Да това е нещо, което по принцип не правя.
Тана:
Така получаваш нещата в живота. Трябва да ги поискаш.
Мажд:
Не искам да ставам кралица на бала, но поне да съм от избраните представители.
Мажд казва на Тана: “вероятно няма да ме изберат. Не съм типичния представител.” Но Мажд казва, че напоследък хората се интересуват от нея. Смята, че е заради протестите на студентите срещу войната в Газа, които дават по всички новини. Изведнъж децата от нейното училище вече знаят за Газа.
Мажд:
Много хора идват и ми казват: разбирам през какво преминаваш, съчувствам ти. Ако имаш нужда да поговориш с някой, съм насреща. Хората започнаха да са много мили. Даже едно момиче преди време дойде и ми даде плюшено мече! Аз ти изпратих тази снимка, нали?
Тана:
Да изпрати ми я.
Мажд:
И аз бях като: боже мой, много ти благодаря!
Мажд казва на Тана, че не е могла да заспи миналата нощ. Притеснявала се е от предстоящата срещата с другите YES ученици във Вашингтон. Осъзнала е, че е съвсем скоро. “Ще разбера, защо спряха да ми говорят. С кой ли ще съм в стая?” Следва мълчание. Мажд се взира през прозореца. И тогава…
Мажд:
Онзи ден говорих с майка ми. И не знам защо и казвах нещо тотално случайно. И така, от никъде, просто започнах да плача, защото не можех са си спомня как изглеждаше нашият хладилник отвътре.
Тана:
Наистина ли не помниш?
Мажд:
Да, не помня нищо от нашата къща. Ненормална работа. Помня как изглежда, но детайлите са ми избледнели.
Пак мълчание.
Мажд:
И знаеш ли от колко време е така? Аз не знам.
Стигат в Сиатъл. Мажд изскача от колата и мята раницата си на гърба. Вниманието и се насочва обратно към Америка. Може би това ще е нейният начин да се справя: да се потопява в тъгата за миг и после да се връща към настоящето. Ще спи в Сиатъл. Ще се качат на Космическата Игла. Ще гледа Междузвездни войни за пръв път.
Мажд:
Беше много забавно. Направихме си маратон по гледане на Междузвездни войни.
Хана Джофи Уолт:
Това е някъде около 10 часа, нали? Колко време ви отне?
Мажд:
Около 12 часа. Беше страхотно. Не спахме цяла нощ и ядохме.
Хана Джофи Уолт::
Звучиш наистина щастлива!
Мажд:
Да!
Същата седмица беше абитуриентския бал на Мажд. Бяха я избрали за представител на випуска.
Юни. Мажд напуска щата Вашингтон, за да отиде в града Вашингтон. Тя мисли за изминалата година и за това, че ще види другите. Има нова теория защо не са и писали. Мисли, че е заради нещо още от времето в Газа, когато са приети в програмата.
Мажд:
Преди да дойда в Щатите бях много фокусирана върху ученето. Аз и тук съм, но може би това е фактор защо не ме харесват много.
Хана Джофи Уолт::
Един вид са те мислили за вманиачена по ученето?
Мажд:
Ами да. Май твърде много говорех за това. За стипендии и академични успехи като цяло.
Хана Джофи Уолт::
Еха Мажд, това е сериозно осъзнаване на ситуацията.
Мажд:
Да, знам. Понякога е трудно да се видиш през очите на другите.
Хана Джофи Уолт::
Да. Но ти го осъзна без някой да ти го каже?
Мажд:
Да. Никой не ми го е казвал, а щеше много да ми помогне, ако някой го ми го беше посочил, за да мога да го видя.
Хана Джофи Уолт::
И как стигна до това прозрение?
Мажд:
През последния месец, когато приятелите ми се сбогуваха с мен, прекарахме доста време заедно и те ми казваха: боже, ти си много забавен човек.
Или един от приятелите ми написа в годишника ми: “Всеки би бил щастлив да те има в живота си като приятел.” И аз съм като, боже, това звучи много странно. И тогава осъзнах, че тук в Щатите, аз наистина съм забавен човек. Не съм същата като в Газа.
Хана Джофи Уолт:
Спомням се, когато ми разказа, че се опитваш да скандираш като американците, но не можеш. Помниш ли?
Мажд:
Да, не можех да се накарам да направя нищо щуро, а сега просто се отпускам. Вчера разпусках и гледах анимация.
Във Вашингтон да говоря с другите YES деца. Тази ужасна година странно свършва тук.
Стотици тийнеджъри от цял свят изпълват залата на Държавния Департамент. Много баджове и прегръдки. Всички страни се борят за малко свободно място, за да могат да си направят групова снимка. Ганайците се опитват да разберат в чия камера трябва да гледат. Служителите се опитват да настанят всички по местата им.
Водещата:
Добро утро и добре дошли, YES ученици. Поздравления за вашата успешна година. Нека започнем с аплодисменти за всички вас!
13те деца от Газа обаче не са тук. Те са отделени в друга сграда с представител на Държавния Департамент, до където аз нямам достъп. Те имат различна програма от другите деца, защото няма да се прибират вкъщи. стотиците други YES ученици празнуват успехите си. Изправят се един след друг.
Момче от Пакистан казва, че любимата му част от годината е била Коледа. Участвал е в изпълнение на коледни песни заедно с приемното му семейство в Калифорния. Момиче от Косово казва, че е играла баскетбол за първи път. “Даже бях заедно с момичетата от официалния отбор на гимназията на последния им мач!”
Латоя от Либерия е спечелила съзтезание по дебати. Даниел от Индонезия е наградена за най-сърцата мажоретка. Зан от Филипините е бил избран за главна роля в две училищни постановки.
Зан:
Преди да дойда в Америка, не знаех много какво е театър. Нямах представа, че ще се влюбя в него. Но приемният ми баща беше преподавател по театър и той ми показа много мюзикъли и пиеси. Направо се влюбих.
Водещата:
Желая ви лек път към вкъщи, да прегърнете силно семействата си. Надявам се да дойдете пак, като част от друга програма. Благодаря ви!
Успях да говоря с доста от 13 деца от Газа през следващите седмици и разбрах отговора на въпроса, който мъчеше Мажд през годината — какво беше станало? Защо бяха спяли да си говорят с нея? Вярно е че някои от тях се дразнеха от академичната и амбиция. Други не одобряваха постовете и в социалните мрежи. Но не това обясняваше тишината.
Абуд, с който Мажд кандидатства заедно, и на който се обажда първо, когато разбира, че е приета, прекарва годината в Минесота. Той разказва, че след като разбира за смъртта на семейството на своя приятел и вижда как го изваждат изпод развалините се опитва да не се замисля много, но тогава…
Абуд:
Просто не можех. Беше пред очите ми. Сълзите бяха в очите ми. Спомням си че плаках цяла нощ. След това и на следващия ден, и на следващия. Не исках да говоря с никого. Не исках да виждам никой. Не исках да ставам от леглото. Просто исках да ме няма.
Впоследствие Абуд казва, че е изпаднал в емоционален ступор, от който така и не се е отърсил.
Абуд:
Това е като черна дупка. Понякога ти засмуква всички органи, а понякога просто е там някъде. Да така се чувствах.
Хана Джофи Уолт:
Подържаше ли връзка с другите ученици от Газа по това време?
Абуд:
Опитвах се на няколко пъти да ги питам как са. Да им кажа, че ако имат нужда от нещо съм насреща. Но дълбоко в себе си знаех, че само го казвам, но не бих го издържал.
Хана:
Реално не можеше да бъдеш насреща за тях?
Абуд:
Да. И не се гордея с това. Понякога игнорирах съобщения от тях, защото просто нямах сили да се занимавам с хора.
През цялата година Мажд си задаваше най-типичния въпрос за всеки 16 годишен — какво мислят другите за мен? Отговорът беше, че те не мислеха за нея. Например Шахд, която беше в Охайо.
Шахд:
Не знам. Мисля, че всеки се беше фокусирал твърде много в собствената си драма. Например аз бях фокусирана върху приемното си семейство. Ако ме видеха да говоря с някой на арабски и го правеха на голям проблем. Затова реших да огранича разговорите.
След това се фокусирах върху това дали родителите ми са живи. После се фокусирах над това как да имам приятели в училище, пълно с хора, които не харесват каква съм. После се фокусирах да се боря с учителя си по Американска история, за да ми позволи да презентирам за собствената си държава.
Всеки основно се фокусираше толкова в собствената си драма, че не оставаше време дори да си помисли да поговори с другите. Аз дори се страхувах да ги попитам какво става със семействата им, защото не исках да чуя че нечий брат е загинал, или нечий братовчед е застрелян или нещо подобно. В моята глава винаги беше, че ако им говоря какво става с моето семейство, при тях може да се случва нещо по-лошо.
Това чувах отново и отново: нещата при мен бяха зле, но не исках да го казвам на другите, защото при тях можеше и да е още по-зле. И така те не разговаряха. Мажд преживяваше всичко сама, както правеха и останалите. Те всички преживяха ужасно нещо по отделно. И след това продължиха сами.
Фарах и Фатима отидоха при родителите си в Египет. И двамата в момента се опитват да се запишат в училище там, за което се изисква да намерят пари и да обикалят по институции, където да им искат документи от предишните им училища, които вече не съществуват.
Али кандидатства за убежище, както и Мажд. Абуд и Шахд ще прекарат годината в пансион. Абуд ще е в селскостопанската част на Ню Мексико. Когато го попитах, какво знае за това място, той ми каза: гледала ли си “Сиянието” и там замъка? Така изглежда.”
Те трябваше да са екип – групата на YES ‘24. Трябваше да си направят последна групова снимка за Инстаграм и след това да се приберат вкъщи и да прегърнат родителите си. Да разказват пред съучениците си в училище какво са преживели. Да са мини-звезди там, където повечето от тях очакваха да изживеят живота си. Трябваше да са групата завършили, на сцената на гимназиалната си зала в Газа, които казват на по-малките: “трябва да отидете! Това ще промени живота ви!”
Сега Мажд е в Мичиган, при своите роднини.
Хана Джофи Уолт:
Как е там?
Мажд:
Малко е странно. Със сигурност животът тук е друг.
Хана Джофи Уолт:
Кое например?
Мажд:
Семейните събирания, храната, ходенето в джамията, общността и всички. И да, напомня ми за вкъщи. Понякога много се натъжавам и дори плача, защото искам да правя тези неща със своето собствено семейство.
Откакто е в Мичиган Мажд ми звучи пораснала. По-рядко прозира онова хиперактивно и взривно дете. Понякога е тъжна, но е стабилна. Говори за изминалата година на арабски, говори за семейството си с хора, които реално го познават. В къщата на леля си е дотолкова като вкъщи за нея, че не може да зарови и забрави този си живот. Трябва да му намери място.
Усеща се, когато се усмихва не на място и се опитва да не го прави, когато говори за тъжни неща. Ходи на психолог. Отново ходи и на училище. Трябват и още няколко предмета, за да завърши. Мажд ще има още една последна година в гимназията. Година, която не е планирала. И този път не се опитва да я направи идеална.
