Морски Тела

  Варна, Wake Park Огромни, боси стъпала придвижват въз-върлинестото му тяло с лекота към морето. Ръцете му са от Целувката на Климт. Косата и брадата са оставени да растат необезпокоявани. Такъв има само един и няма как да го сбъркаш. Варна, Sunny day Грижливо подържани стъпала с цветни нокти стоят върху шезлонга, далеч от вражеския…

Continue reading →

Паралелни реалности

Докато съм будна Страхотен пролетен ден. Къмпинг в полите на Алпите. Радваме се на хубавото време и на живота. Над нас е снежната планина, където утре ще търсим остатъци от зимни удоволствия.  Докато спя Страхотен пролетен ден. Град на брега на Черно Море. Радваме се на хубавото време и живота. Изведнъж зелената планина над нас…

Continue reading →

Островът на вятъра

Пристигаме по тъмно. Вятърът ни потапя в облаци прах. В моите зъби скърца пясък. В техните очи блести щастие.  “Ела да ни гледаш!!!” Летят във водата. Нямат страх. Всичкия са го оставили на брега, при мен. Сутрин, преди вятъра, слушам историите и музиката на света, докато пълня шепи с островната сладост на смокините.  Нощем, след…

Continue reading →

Ритуали на порастването

Летен лагер на морето, 6-ти клас. Още преди да започне всичко, трябваше да премина през почти невъзможно препятствие — дългата ми коса да остане без нито едно яйце от въшка. За подстригване, разбира се, и дума не можеше да става.  Част от момичетата бяха с крачка напред още преди лагера. А аз не бях преживяла…

Continue reading →

Разузнаване

Татко много обичаше да ходи “на разузнаване”. Просто тръгваше на някъде. Беше ме страх, че не знае къде отива, че може да е опасно, че ще се загуби, че няма да се върне. Но той винаги се връщаше, намерил нещо неочаквано и красиво, за което да ни разкаже.  Тези дни, докато потъвам сама по ръбовете…

Continue reading →

На път

Езерото Балеа Тук пасищата са шотландски, водопадите – хималайски, стадата – анимационни, ездачите – смели и моторни, нощите – мразовити, а сутрините – вълшебни.  Сегет Градът ни приюти в къмпинг до реката с наколни бунгала и позапуснати басейни. Достолепен воден парк в съседство ни зарадва с безкрайно водно спускане. Подерсдорф на езерото Въртяхме педалите покрай…

Continue reading →

Хималаите

Пътеки, по които хора вървят до теб за пръв път и ти разкриват живота си. Пътеки, по които свещени върхове изгарят утрините и после изчезват недостижими. Пътеки, които те издигат и приземяват, но никога не те оставят равен. Пътеки, които преминават през сезоните. Пътеки, по които местните (божества) на катеренето и гостоприемството бдят над теб….

Continue reading →

Аз и SiteGround

Аз и SiteGround  – в добро и лошо, здраве и болест, докато животът ни раздели.  Здравейте, първо искам да благодаря на хората, които стоят зад това страхотно събитие, че проявиха интерес към моята обикновена история за търсенето на баланс между работата и личния живот и не толкова обикновената роля на работодателя ми в нея. Казвам…

Continue reading →

Тъжно

Днес ми е много тъжно. Един изключителен, почтен, интелигентен и свестен човек го няма вече. Ужасна загуба за обществото ни. Напомни ми отново за моята лична загуба на друг изключителен, почтен, интелигентен и свестен човек. Тъжно ми е, защото заради рака, в живота ми ги няма вече много неща, които обичах. Тъжно ми е също,…

Continue reading →

Уроците на татко

За лъжата Бях съвсем малка, в ъгъла на кухнята. За пръв и последен път виждах баща си толкова ядосан за нещо, което съм направила. Бях го излъгала. Не помня за какво. Оттогава изобщо не ме бива в лъженето. За самочувствието Още нямаше интернет по къщите. Затова цяло лято, всеки божи ден, бях в кабинета на…

Continue reading →