Featured
Защо ми е?
Понеже снимането не е моята страст, реших че ми трябва албум от думи. За места, случки, хора… Оставям думи тук, за да не забравям!
Деня на детето
Днес детето ѝ има празник. Взела му е сладолед, за да го зарадва, и си гребва малко преди да му го подаде. Малкият избухва: “Така не е хубаво! Защо ми гребеш от сладоледа???” И се затичва напред към безоблачното си детство, преглъщайки лесно гнева заедно с ягодовия сладолед. Днес детето му вече има свое дете….
Моята последна година в гимназията.
Разказано от Хана Джофи Уолт, една от продуцентите на подкаста “Този Американски Живот” чуйте оригиналния епизод тук: My Senior Year. Превод на български от мен. Една от програмите, с които ученици от други страни идват да прекарат последната си гимназиална година в Америка е YES (Youth Exchange and Study). Програмата се управлява от Държавния Департамент и…
Ледници
Нагоре настигаш отишлата си зима. Надолу те пресреща непристигналото лято. Сутрин потъваш в необработен пресен сняг. Следобед потъваш в неокосена прясна трева. Днес луди глави с дъска под краката летят над пистата. Утре летят над водата в езерото. На високото една дума те срива в бездната на неувереността ти. В ниското друга дума те изстрелва…
Татко
Човекът, който ме научи какво е боса нова, кои са Майсторът и Маргарита, как с колело може да отидеш навсякъде, как нощите в Созопол се помнят цял живот, как всяко удоволствие се заплаща, но това не трябва да ни спира да се радваме на живота. Касетка със запис на музикално предаване отпреди 20 години. Баща…
Коста
Първият близък човек на моя възраст, който си отиде. Човекът, с когото пуших трева за пръв път. Първото гадже на доста от най-близките ми момичета. Момчето, което се задържа в нашата група достатъчно дълго, за да започнат осъзнатите ни животи заедно. Във време, в което всички бяхме пълни с надежда и вяра. Човекът, който след…
Морски Тела
Варна, Wake Park Огромни, боси стъпала придвижват въз-върлинестото му тяло с лекота към морето. Ръцете му са от Целувката на Климт. Косата и брадата са оставени да растат необезпокоявани. Такъв има само един и няма как да го сбъркаш. Варна, Sunny day Грижливо подържани стъпала с цветни нокти стоят върху шезлонга, далеч от вражеския…
Паралелни реалности
Докато съм будна Страхотен пролетен ден. Къмпинг в полите на Алпите. Радваме се на хубавото време и на живота. Над нас е снежната планина, където утре ще търсим остатъци от зимни удоволствия. Докато спя Страхотен пролетен ден. Град на брега на Черно Море. Радваме се на хубавото време и живота. Изведнъж зелената планина над нас…
Островът на вятъра
Пристигаме по тъмно. Вятърът ни потапя в облаци прах. В моите зъби скърца пясък. В техните очи блести щастие. “Ела да ни гледаш!!!” Летят във водата. Нямат страх. Всичкия са го оставили на брега, при мен. Сутрин, преди вятъра, слушам историите и музиката на света, докато пълня шепи с островната сладост на смокините. Нощем, след…
Ритуали на порастването
Летен лагер на морето, 6-ти клас. Още преди да започне всичко, трябваше да премина през почти невъзможно препятствие — дългата ми коса да остане без нито едно яйце от въшка. За подстригване, разбира се, и дума не можеше да става. Част от момичетата бяха с крачка напред още преди лагера. А аз не бях преживяла…
Разузнаване
Татко много обичаше да ходи “на разузнаване”. Просто тръгваше на някъде. Беше ме страх, че не знае къде отива, че може да е опасно, че ще се загуби, че няма да се върне. Но той винаги се връщаше, намерил нещо неочаквано и красиво, за което да ни разкаже. Тези дни, докато потъвам сама по ръбовете…