Ледници

Нагоре настигаш отишлата си зима. Надолу те пресреща непристигналото лято.  Сутрин потъваш в необработен пресен сняг. Следобед потъваш в неокосена прясна трева.  Днес луди глави с дъска под краката летят над пистата. Утре летят над водата в езерото.  На високото една дума те срива в бездната на неувереността ти. В ниското друга дума те изстрелва…

Continue reading →

Татко

Човекът, който ме научи какво е боса нова, кои са Майсторът и Маргарита, как с колело може да отидеш навсякъде, как нощите в Созопол се помнят цял живот, как всяко удоволствие се заплаща, но това не трябва да ни спира да се радваме на живота. Касетка със запис на музикално предаване отпреди 20 години. Баща…

Continue reading →

Коста

Първият близък човек на моя възраст, който си отиде. Човекът, с когото пуших трева за пръв път. Първото гадже на доста от най-близките ми момичета. Момчето, което се задържа в нашата група достатъчно дълго, за да започнат осъзнатите ни животи заедно. Във време, в което всички бяхме пълни с надежда и вяра. Човекът, който след…

Continue reading →

Морски Тела

  Варна, Wake Park Огромни, боси стъпала придвижват въз-върлинестото му тяло с лекота към морето. Ръцете му са от Целувката на Климт. Косата и брадата са оставени да растат необезпокоявани. Такъв има само един и няма как да го сбъркаш. Варна, Sunny day Грижливо подържани стъпала с цветни нокти стоят върху шезлонга, далеч от вражеския…

Continue reading →

Паралелни реалности

Докато съм будна Страхотен пролетен ден. Къмпинг в полите на Алпите. Радваме се на хубавото време и на живота. Над нас е снежната планина, където утре ще търсим остатъци от зимни удоволствия.  Докато спя Страхотен пролетен ден. Град на брега на Черно Море. Радваме се на хубавото време и живота. Изведнъж зелената планина над нас…

Continue reading →

Островът на вятъра

Пристигаме по тъмно. Вятърът ни потапя в облаци прах. В моите зъби скърца пясък. В техните очи блести щастие.  “Ела да ни гледаш!!!” Летят във водата. Нямат страх. Всичкия са го оставили на брега, при мен. Сутрин, преди вятъра, слушам историите и музиката на света, докато пълня шепи с островната сладост на смокините.  Нощем, след…

Continue reading →

Ритуали на порастването

Летен лагер на морето, 6-ти клас. Още преди да започне всичко, трябваше да премина през почти невъзможно препятствие — дългата ми коса да остане без нито едно яйце от въшка. За подстригване, разбира се, и дума не можеше да става.  Част от момичетата бяха с крачка напред още преди лагера. А аз не бях преживяла…

Continue reading →

Разузнаване

Татко много обичаше да ходи “на разузнаване”. Просто тръгваше на някъде. Беше ме страх, че не знае къде отива, че може да е опасно, че ще се загуби, че няма да се върне. Но той винаги се връщаше, намерил нещо неочаквано и красиво, за което да ни разкаже.  Тези дни, докато потъвам сама по ръбовете…

Continue reading →

На път

Езерото Балеа Тук пасищата са шотландски, водопадите – хималайски, стадата – анимационни, ездачите – смели и моторни, нощите – мразовити, а сутрините – вълшебни.  Сегет Градът ни приюти в къмпинг до реката с наколни бунгала и позапуснати басейни. Достолепен воден парк в съседство ни зарадва с безкрайно водно спускане. Подерсдорф на езерото Въртяхме педалите покрай…

Continue reading →

Хималаите

Пътеки, по които хора вървят до теб за пръв път и ти разкриват живота си. Пътеки, по които свещени върхове изгарят утрините и после изчезват недостижими. Пътеки, които те издигат и приземяват, но никога не те оставят равен. Пътеки, които преминават през сезоните. Пътеки, по които местните (божества) на катеренето и гостоприемството бдят над теб….

Continue reading →